винкел

Речник на българския език

вѝнкел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вѝнкели, (два) вѝнкела, м.
1. Уред за измерване на прав ъгъл.
2. Пресовано под прав ъгъл желязо.
прил. вѝнкелен, вѝнкелна, вѝнкелно, мн. вѝнкелни. Винкелно желязо.

Грешни изписвания (1)

  • винкил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вин-кел
непълен член вин-ке-ла
пълен член вин-ке-лът
мн.ч. вин-ке-ли
членувано вин-ке-ли-те
бройна форма вин-ке-ла
звателна форма