винегрет

Речник на българския език

винегрѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В кулинарията — сос от оцет, олио и др. за подправка на ястия.

Грешни изписвания (3)

  • венегрет
  • венигрет
  • винигрет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-нег-рет
непълен член ви-нег-ре-та
пълен член ви-нег-ре-тът
мн.ч. ви-нег-ре-ти
членувано ви-нег-ре-ти-те
бройна форма ви-нег-ре-та
звателна форма