вилка

Речник на българския език

вѝлка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вѝлки, ж. Устройство в апарат с раздвоени краища. Вилка на телефон.

Грешни изписвания (1)

  • вилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вил-ка
членувано вил-ка-та
мн.ч. вил-ки
членувано вил-ки-те
звателна форма —

Връзки