вилица

Речник на българския език

вѝлица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вѝлици, ж. Прибор за хранене с четири зъба, с които храната се набожда.
същ. умал. вѝличка, мн. вѝлички, ж.

Грешни изписвания (3)

  • вилеца
  • вилецъ
  • вилицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-ли-ца
членувано ви-ли-ца-та
мн.ч. ви-ли-ци
членувано ви-ли-ци-те
звателна форма