вилен

Речник на българския език

вѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. вѝла

Грешни изписвания (1)

  • вилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ви-лен
непълен член вил-ния
пълен член вил-ни-ят
ж. р. вил-на
членувано вил-на-та
ср. р. вил-но
членувано вил-но-то
мн. ч. вил-ни
членувано вил-ни-те