викторина

Речник на българския език

викторѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. викторѝни, ж. Забавна състезателна игра на отговори на въпроси, обикн. обединени в обща тема. Музикална викторина.

Грешни изписвания (7)

  • векторина
  • векторинъ
  • вектурина
  • вектуринъ
  • викторинъ
  • виктурина
  • виктуринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вик-то-ри-на
членувано вик-то-ри-на-та
мн.ч. вик-то-ри-ни
членувано вик-то-ри-ни-те
звателна форма