виктори

Речник на българския език

виктори съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вик-то-ри
членувано вик-то-ри-то
мн.ч. вик-то-ри-та
членувано вик-то-ри-та-та