викариат

Речник на българския език

викариат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-ка-ри-ат
непълен член ви-ка-ри-а-та
пълен член ви-ка-ри-а-тът
мн.ч. ви-ка-ри-а-ти
членувано ви-ка-ри-а-ти-те
бройна форма ви-ка-ри-а-та
звателна форма