визьор

Речник на българския език

визьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. визьо̀ри, (два) визьо̀ра, м. Приспособление на фотоапарат, в което се вижда обхватът на обекта за снимане.

Грешни изписвания (1)

  • везьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-зьор
непълен член ви-зьо-ра
пълен член ви-зьо-рът
мн.ч. ви-зьо-ри
членувано ви-зьо-ри-те
бройна форма ви-зьо-ра
звателна форма