вибратор

Речник на българския език

вибра̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вибра̀тори, (два) вибра̀тора, м. Устройство или уред за предизвикване на механични трептения.
прил. вибра̀торен, вибра̀торна, вибра̀торно, мн. вибра̀торни. Вибраторна машина.

Грешни изписвания (3)

  • вебратор
  • вебратур
  • вибратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. виб-ра-тор
непълен член виб-ра-то-ра
пълен член виб-ра-то-рът
мн.ч. виб-ра-то-ри
членувано виб-ра-то-ри-те
бройна форма виб-ра-то-ра
звателна форма