виадукт

Речник на българския език

виаду̀кт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. виаду̀кти, (два) виаду̀кта, м. Сводест мост над местност, жп линия, шосе и пр.; надлез.

Грешни изписвания (3)

  • веадукт
  • веъдукт
  • виъдукт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-а-дукт
непълен член ви-а-дук-та
пълен член ви-а-дук-тът
мн.ч. ви-а-дук-ти
членувано ви-а-дук-ти-те
бройна форма ви-а-дук-та
звателна форма