взятка

Речник на българския език

взя̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

разг.
подкуп, рушвет

Грешни изписвания (1)

  • взяткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. взят-ка
членувано взят-ка-та
мн.ч. взят-ки
членувано взят-ки-те
звателна форма