взаимоучителен

Речник на българския език

взаимоучѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

взаимоучѝтелна, взаимоучѝтелно, мн. взаимоучѝтелни, прил. Който се отнася до система на обучение, при която по-добрите ученици обучават по-слабите или по-малките (през Възраждането). Взаимоучителен метод.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вза-и-мо-у-чи-те-лен
непълен член вза-и-мо-у-чи-тел-ния
пълен член вза-и-мо-у-чи-тел-ни-ят
ж. р. вза-и-мо-у-чи-тел-на
членувано вза-и-мо-у-чи-тел-на-та
ср. р. вза-и-мо-у-чи-тел-но
членувано вза-и-мо-у-чи-тел-но-то
мн. ч. вза-и-мо-у-чи-тел-ни
членувано вза-и-мо-у-чи-тел-ни-те