взаимоосигурителен

Речник на българския език

взаимоосигурителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вза-и-мо-о-си-гу-ри-те-лен
непълен член вза-и-мо-о-си-гу-ри-тел-ния
пълен член вза-и-мо-о-си-гу-ри-тел-ни-ят
ж. р. вза-и-мо-о-си-гу-ри-тел-на
членувано вза-и-мо-о-си-гу-ри-тел-на-та
ср. р. вза-и-мо-о-си-гу-ри-тел-но
членувано вза-и-мо-о-си-гу-ри-тел-но-то
мн. ч. вза-и-мо-о-си-гу-ри-тел-ни
членувано вза-и-мо-о-си-гу-ри-тел-ни-те