веялка

Речник на българския език

вея̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вея̀лки, ж. Машина за отделяне на зърното от плявата.

Грешни изписвания (3)

  • веялкъ
  • виялка
  • виялкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ял-ка
членувано ве-ял-ка-та
мн.ч. ве-ял-ки
членувано ве-ял-ки-те
звателна форма