вечноцъфтящ

Речник на българския език

вечноцъфтящ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вечноцъфтъшт
  • вечноцъфтъщ
  • вечноцъфтяшт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. веч-но-цъф-тящ
непълен член веч-но-цъф-тя-щия
пълен член веч-но-цъф-тя-щи-ят
ж. р. веч-но-цъф-тя-ща
членувано веч-но-цъф-тя-ща-та
ср. р. веч-но-цъф-тя-що
членувано веч-но-цъф-тя-що-то
мн. ч. веч-но-цъф-тя-щи
членувано веч-но-цъф-тя-щи-те