ветроупорен

Речник на българския език

ветроупорен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вет-ро-у-по-рен
непълен член вет-ро-у-пор-ния
пълен член вет-ро-у-пор-ни-ят
ж. р. вет-ро-у-пор-на
членувано вет-ро-у-пор-на-та
ср. р. вет-ро-у-пор-но
членувано вет-ро-у-пор-но-то
мн. ч. вет-ро-у-пор-ни
членувано вет-ро-у-пор-ни-те