ветромер

Речник на българския език

ветромѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ветромѐри, (два) ветромѐра, м. Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра.

Грешни изписвания (3)

  • ветрумер
  • витромер
  • витрумер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вет-ро-мер
непълен член вет-ро-ме-ра
пълен член вет-ро-ме-рът
мн.ч. вет-ро-ме-ри
членувано вет-ро-ме-ри-те
бройна форма вет-ро-ме-ра
звателна форма