вестника̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
вестника̀рят, вестника̀ря, мн. вестника̀ри, м.
1. Лице, което работи в редакцията на вестник; журналист.
2. Разг. Издател и/или собственик на вестник.
3. Остар. Вестникопродавец.
същ. умал. вестника̀рче, мн. вестника̀рчета, ср. (в 3 знач.).
прил. вестника̀рски, вестника̀рска, вестника̀рско, мн. вестника̀рски. Вестникарски език.
1. Лице, което работи в редакцията на вестник; журналист.
2. Разг. Издател и/или собственик на вестник.
3. Остар. Вестникопродавец.
същ. умал. вестника̀рче, мн. вестника̀рчета, ср. (в 3 знач.).
прил. вестника̀рски, вестника̀рска, вестника̀рско, мн. вестника̀рски. Вестникарски език.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- веснекар
- весникар
- вестнекар
- виснекар
- висникар
- вистнекар
- вистникар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | вес-т-ни-кар | |
|---|---|---|
| непълен член | вес-т-ни-ка-ря | |
| пълен член | вес-т-ни-ка-рят | |
| мн.ч. | вес-т-ни-ка-ри | |
| членувано | вес-т-ни-ка-ри-те | |
| бройна форма | вес-т-ни-ка-ри | |
| звателна форма | вес-т-ни-ка-рю | |