дописник

Речник на българския език

до̀писник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. до̀писници, м. Човек, който сътрудничи на вестник или списание, като изпраща дописки от мястото, където живее; кореспондент.

Грешни изписвания (3)

  • допеснек
  • допесник
  • дописнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-пис-ник
непълен член до-пис-ни-ка
пълен член до-пис-ни-кът
мн.ч. до-пис-ни-ци
членувано до-пис-ни-ци-те
бройна форма до-пис-ни-ци
звателна форма до-пис-ни-ко