вероизповедание

Речник на българския език

вероизповеда̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. вероизповеда̀ния, ср. Религия; принадлежност към дадена религия.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ро-из-по-ве-да-ние
членувано ве-ро-из-по-ве-да-ни-е-то
мн.ч. ве-ро-из-по-ве-да-ния
членувано ве-ро-из-по-ве-да-ни-я-та