вермут

Речник на българския език

верму̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. верму̀ти, (два) верму̀та, м.
1. Само ед. Подсладено възгорчиво алкохолно питие — вино, подправено с пелин и ароматични растения.
2. Порция или вид от това питие.

Грешни изписвания (1)

  • вирмут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вер-мут
непълен член вер-му-та
пълен член вер-му-тът
мн.ч. вер-му-ти
членувано вер-му-ти-те
бройна форма вер-му-та
звателна форма