верификатор

Речник на българския език

верифика̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • верефекатор
  • верефекатур
  • верефикатор
  • верефикатур
  • верифекатор
  • верифекатур
  • верификатур
  • вирефекатор
  • вирефекатур
  • вирефикатор
  • вирефикатур
  • вирифекатор
  • вирифекатур
  • вирификатор
  • вирификатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ри-фи-ка-тор
непълен член ве-ри-фи-ка-то-ра
пълен член ве-ри-фи-ка-то-рът
мн.ч. ве-ри-фи-ка-то-ри
членувано ве-ри-фи-ка-то-ри-те
бройна форма ве-ри-фи-ка-то-ра
звателна форма