верев

Речник на българския език

верѐв — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
• На верев. — Разг. Косо, по диагонал.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • вирев
  • вереф
  • виреф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-рев
непълен член ве-ре-ва
пълен член ве-ре-вът
мн.ч. ве-ре-ви
членувано ве-ре-ви-те
бройна форма ве-ре-ва
звателна форма —

Връзки