вердикт

Речник на българския език

вердикт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вер-дикт
непълен член вер-дик-та
пълен член вер-дик-тът
мн.ч. вер-дик-ти
членувано вер-дик-ти-те
бройна форма вер-дик-та
звателна форма