вентилатор

Речник на българския език

вентила̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вентила̀тори, (два) вентила̀тора, м.
1. Уред с бързовъртящи се перки за раздвижване на въздуха в помещение.
2. Устройство за проветряване на въздуха в помещение.
прил. вентила̀торен, вентила̀торна, вентила̀торно, мн. вентила̀торни.

Грешни изписвания (7)

  • вентелатор
  • вентелатур
  • вентилатур
  • винтелатор
  • винтелатур
  • винтилатор
  • винтилатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вен-ти-ла-тор
непълен член вен-ти-ла-то-ра
пълен член вен-ти-ла-то-рът
мн.ч. вен-ти-ла-то-ри
членувано вен-ти-ла-то-ри-те
бройна форма вен-ти-ла-то-ра
звателна форма