вендета

Речник на българския език

вендѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Кръвно отмъщение.

Грешни изписвания (3)

  • вендетъ
  • виндета
  • виндетъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вен-де-та
членувано вен-де-та-та
мн.ч. вен-де-ти
членувано вен-де-ти-те
звателна форма