велегласен

Речник на българския език

велегла̀сен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

велегла̀сна, велегла̀сно, мн. велегла̀сни, прил. Остар. Гръмогласен.
нареч. велегла̀сно.

Грешни изписвания (7)

  • велегласин
  • велигласен
  • велигласин
  • вилегласен
  • вилегласин
  • вилигласен
  • вилигласин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-лег-ла-сен
непълен член ве-лег-лас-ния
пълен член ве-лег-лас-ни-ят
ж. р. ве-лег-лас-на
членувано ве-лег-лас-на-та
ср. р. ве-лег-лас-но
членувано ве-лег-лас-но-то
мн. ч. ве-лег-лас-ни
членувано ве-лег-лас-ни-те