веларен

Речник на българския език

вела̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • веларин
  • виларен
  • виларин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ла-рен
непълен член ве-лар-ния
пълен член ве-лар-ни-ят
ж. р. ве-лар-на
членувано ве-лар-на-та
ср. р. ве-лар-но
членувано ве-лар-но-то
мн. ч. ве-лар-ни
членувано ве-лар-ни-те