вековен

Речник на българския език

веко̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

веко̀вна, веко̀вно, мн. веко̀вни, прил. Който трае векове; много дълъг. Вековна традиция. Вековни дървета.

Грешни изписвания (3)

  • вековин
  • виковен
  • виковин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ко-вен
непълен член ве-ков-ния
пълен член ве-ков-ни-ят
ж. р. ве-ков-на
членувано ве-ков-на-та
ср. р. ве-ков-но
членувано ве-ков-но-то
мн. ч. ве-ков-ни
членувано ве-ков-ни-те