везир

Речник на българския език

везѝр — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. везѝри, м. В мюсюлманските държави — висше административно лице, министър.
прил. везѝрски, везѝрска, везѝрско, мн. везѝрски.

Грешни изписвания (1)

  • визир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-зир
непълен член ве-зи-ра
пълен член ве-зи-рът
мн.ч. ве-зи-ри
членувано ве-зи-ри-те
бройна форма ве-зи-ра
звателна форма —

Връзки