везба

Речник на българския език

везба̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. везбѝ, ж.
1. Само ед. Везане.
2. Направената с везане украса, шарка.

Грешни изписвания (3)

  • везбъ
  • визба
  • визбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вез-ба
членувано вез-ба-та
мн.ч. вез-би
членувано вез-би-те
звателна форма