веда

Речник на българския език

вѐда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вѐди, ж. В българската митология — женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница.

Грешни изписвания (1)

  • ведъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-да
членувано ве-да-та
мн.ч. ве-ди
членувано ве-ди-те
звателна форма