вдухване

Речник на българския език

вдухване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • вдуфане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вдух-ва-не
членувано вдух-ва-не-то
мн.ч. вдух-ва-ния
членувано вдух-ва-ни-я-та