вдаден

Речник на българския език

1. вда̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • вдадин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вда-ден
непълен член вда-де-ния
пълен член вда-де-ни-ят
ж. р. вда-де-на
членувано вда-де-на-та
ср. р. вда-де-но
членувано вда-де-но-то
мн. ч. вда-де-ни
членувано вда-де-ни-те

2. вдаден — мин. страд. прич. м. р.

вдаден е производна форма на вдам се (мин. страд. прич. м. р.).