варница

Речник на българския език

варнѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. варнѝци, ж.
1. Варджийница (в 1 знач.).
2. Яма за гасена вар.

Грешни изписвания (3)

  • варницъ
  • върница
  • върницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вар-ни-ца
членувано вар-ни-ца-та
мн.ч. вар-ни-ци
членувано вар-ни-ци-те
звателна форма