вариантен

Речник на българския език

вариа̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • вареантен
  • вареантин
  • вариантин
  • въреантен
  • въреантин
  • въриантен
  • въриантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ва-ри-ан-тен
непълен член ва-ри-ан-т-ния
пълен член ва-ри-ан-т-ни-ят
ж. р. ва-ри-ан-т-на
членувано ва-ри-ан-т-на-та
ср. р. ва-ри-ан-т-но
членувано ва-ри-ан-т-но-то
мн. ч. ва-ри-ан-т-ни
членувано ва-ри-ан-т-ни-те