ванилин

Речник на българския език

ванилѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Ароматично вещество, което се съдържа в плодовете на ванилията.

Грешни изписвания (3)

  • ванелин
  • вънелин
  • вънилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-ни-лин
непълен член ва-ни-ли-на
пълен член ва-ни-ли-нът
мн.ч. ва-ни-ли-ни
членувано ва-ни-ли-ни-те
бройна форма ва-ни-ли-на
звателна форма