валидаторче

Речник на българския език

валидаторче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-ли-да-тор-че
членувано ва-ли-да-тор-че-то
мн.ч. ва-ли-да-тор-че-та
членувано ва-ли-да-тор-че-та-та