валидатор

Речник на българския език

валидатор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-ли-да-тор
непълен член ва-ли-да-то-ра
пълен член ва-ли-да-то-рът
мн.ч. ва-ли-да-то-ри
членувано ва-ли-да-то-ри-те
бройна форма ва-ли-да-то-ра
звателна форма