валдхорна

Речник на българския език

ва̀лдхорна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ва̀лдхорни, ж. Извит като ловджийски рог меден духов инструмент с мек тон.

Грешни изписвания (3)

  • валдхорнъ
  • валдхурна
  • валдхурнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вал-д-хор-на
членувано вал-д-хор-на-та
мн.ч. вал-д-хор-ни
членувано вал-д-хор-ни-те
звателна форма