ваза

Речник на българския език

ва̀за — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ва̀зи, ж. Специален съд за натопяване на цветя или за украса.
същ. умал. ва̀зичка, мн. ва̀зички, ж.

Грешни изписвания (1)

  • вазъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-за
членувано ва-за-та
мн.ч. ва-зи
членувано ва-зи-те
звателна форма —

Връзки