ваза

Речник на българския език

ва̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ва̀зи, ж. Специален съд за натопяване на цветя или за украса.
същ. умал. ва̀зичка, мн. ва̀зички, ж.

Грешни изписвания (1)

  • вазъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-за
членувано ва-за-та
мн.ч. ва-зи
членувано ва-зи-те
звателна форма