вагон-ресторантче

Речник на българския език

ваго̀н-ресторантче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • вагон-ресторънтче
  • вагон-рестурантче
  • вагон-рестурънтче
  • вагон-ристорантче
  • вагон-ристорънтче
  • вагон-ристурантче
  • вагон-ристурънтче
  • въгон-ресторантче
  • въгон-ресторънтче
  • въгон-рестурантче
  • въгон-рестурънтче
  • въгон-ристорантче
  • въгон-ристорънтче
  • въгон-ристурантче
  • въгон-ристурънтче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-гон-рес-то-ран-т-че
членувано ва-гон-рес-то-ран-т-че-то
мн.ч. ва-гон-рес-то-ран-т-че-та
членувано ва-гон-рес-то-ран-т-че-та-та