вагонетка

Речник на българския език

вагонѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вагонѐтки, ж. Малък открит вагон за превоз на материали и товари, който се движи по релси или по опънато във въздуха метално въже.

Грешни изписвания (7)

  • вагонеткъ
  • вагунетка
  • вагунеткъ
  • въгонетка
  • въгонеткъ
  • въгунетка
  • въгунеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-го-нет-ка
членувано ва-го-нет-ка-та
мн.ч. ва-го-нет-ки
членувано ва-го-нет-ки-те
звателна форма