вагабонт

Речник на българския език

вагабо̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вагабо̀нти, м. Вагабонтин.

Грешни изписвания (4)

  • вагъбонт
  • въгабонт
  • въгъбонт
  • багабонт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-га-бонт
непълен член ва-га-бон-та
пълен член ва-га-бон-тът
мн.ч. ва-га-бон-ти
членувано ва-га-бон-ти-те
бройна форма ва-га-бон-та
звателна форма