бяло-черен

Речник на българския език

бя̀ло-чѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бяло-черин
  • бялу-черен
  • бялу-черин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бя-ло-че-рен
непълен член бя-ло-чер-ния
пълен член бя-ло-чер-ни-ят
ж. р. бя-ло-чер-на
членувано бя-ло-чер-на-та
ср. р. бя-ло-чер-но
членувано бя-ло-чер-но-то
мн. ч. бя-ло-чер-ни
членувано бя-ло-чер-ни-те