бюрокрация

Речник на българския език

бюрокра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Пренебр. Начин на административна работа, който се характеризира с формализъм, канцеларщина, с излишно усложняване и бавене на административните процедури. Тук бюрокрацията е голяма.
прил. бюрократѝчен, бюрократѝчна, бюрократѝчно, мн. бюрократѝчни. Административна бюрократична машина.

Грешни изписвания (11)

  • бюрокрацеа
  • бюрокрацеъ
  • бюрокрацея
  • бюрокрациа
  • бюрокрациъ
  • бюрукрацеа
  • бюрукрацеъ
  • бюрукрацея
  • бюрукрациа
  • бюрукрациъ
  • бюрукрация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бю-рок-ра-ция
членувано бю-рок-ра-ци-я-та
мн.ч. бю-рок-ра-ции
членувано бю-рок-ра-ци-и-те
звателна форма