бъчонка

Речник на българския език

бъчо̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бъчо̀нки, ж. Неголяма бъчва с вода, която се разкарва по полето.

Грешни изписвания (3)

  • бачонка
  • бачонкъ
  • бъчонкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъ-чон-ка
членувано бъ-чон-ка-та
мн.ч. бъ-чон-ки
членувано бъ-чон-ки-те
звателна форма