бъркоч

Речник на българския език

бъркоч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бър-коч
непълен член бър-ко-ча
пълен член бър-ко-чът
мн.ч. бър-ко-чи
членувано бър-ко-чи-те
бройна форма бър-ко-ча
звателна форма