бъркачка

Речник на българския език

бърка̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бърка̀чки, ж. Спец. Машина, уред, който служи за приготвяне на смеси. Бетонобъркачка.

Грешни изписвания (3)

  • баркачка
  • баркачкъ
  • бъркачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бър-кач-ка
членувано бър-кач-ка-та
мн.ч. бър-кач-ки
членувано бър-кач-ки-те
звателна форма